Café racer културата се заражда във Великобритания в края на 50-те и през 60-те години на XX век, в следвоенен Лондон. Млади мотоциклетисти, наречени „ton-up boys“ или „рокери“, модифицират серийните си мотоциклети, за да ги направят по-леки, по-бързи и по-агресивни на вид — сваляни рула, отдалечени стъпенки, олекотени резервоари и тунинговани двигатели.

Името идва от навика на тези младежи да се събират в крайпътни кафенета (най-известното от които — Ace Café в Лондон), откъдето потеглят на кратки, бързи преходи до следващото заведение, надпреварвайки се по пътя. Целта често е била да се стигне „ton“ — 100 мили в час — преди да свърши песента, пусната на джубокса.

Емблематичен пример за café racer от онази епоха е моделът „Triton“ — хибрид между рамка на Norton и двигател на Triumph, изграждан ръчно от самите ентусиасти. С годините стилът се превръща в глобално разпознаваемо и трайно направление в мотоциклетната култура, живо и днес — включително и чрез клубове като Café Racer Club Bulgaria.